Днес една изключително мъдра жена, която никога не е била достатъчно мъдра, за да смегчи погледите на озадачените си зрители, но със завидната си смелост и напористост, ми заяви една безусловна истина, че някой ден ще си умра от собствения страх. Не знам дали това беше проблясък, дали това бе прочетено или изтълкувано, нейна или чужда мисъл, инсайт или пророчество, но факт бе че това е абсолютна истина. Това е толкова силна и голяма истина, че тя се разпростира върху всяко живо същество, дразнено от неблагоприятна среда и най-вече за всяко живо съзнателно същество.
В тази връзка тази изключително мъдра, но неразумна жена, главно заради своята смелост или с други думи сплав от мъдрости и безразсъдство, изказа вселенската истина че всеки жив човек умира от собствените страхове.
Разбира се дори за нейното женско крехко тяло и глава, това беше една жестока и напълно валидна истина. Аз един ден както всяко живо същество без да осъзнавам в конкретния момент, щях в бъднините си да срещна не свойте надежди или мечти, нито своите желания, а само своята смърт с палач, изтъкан от хиляди страхове като венец на едно възмеждие срещу страстта, породила моя задъхан и пъшкащ живот, облян от студена пот и страхоизбежение.
Как хората умират от собствения си страх?
Тази сага е лесно разрешима, когато сметнем живота на хората между този на амебата, този на птицата, на делфина и на тигъра, често разбира се намесват и други персонажи като свинята, заека, змията, маймуната, мишката и други животински крале.
Човек живее обкръжен от опастности и ако не се страхува, той не би могъл да опази живота си в морето от опастности, в което дори една капка би могла да задави едно човешко гърло и да прекрати човешкия живот. 
Няма човек, който се изправя пред смъртта с гордо вдигнато чело и без страх, освен ако е обвинен несправедливо в кауза, на която отдава живота си. И тук идва въпроса - не е ли това най-щастливата и самоотвержена смърт - никак не блажена и спокойна, но носеща смелост, бестрашие и алтруизъм пред алчната и жедна за кръв и страдание смърт.
Но дори и тогава смъртта не е лесно понятие - тя е субстрат съвсем не лишен от страх и болка. Обратното - наситена е с напрежение, с кръвопролитие, с безумието на адреналиновия галоп и страх, с удивителната тревожност на неибежния театрален край и агония.
Съвсем не изискано преживяване е физиологията на смъртта. Тя е писък на живите клетки, когато пътят на живота е прекъснат, тя е неосъществената надежда, угасваща по напора на осъдителната присъда, викове на безумия събирани и експлоадирали залп на унижение и наказателно възмездие на Бога даряващ и отнемащ живот.
Мъдрата жена бе същество лишено от всякакъв позитив, също както и сянката на смъртта.
И до ден днешен никой не знае, защо хората умират от собствения си страх, защо той е изписан на лицата им в една нелицеприятна гротеска, защо страданието не е красота, а грозен израз на душата, изтезавана от болка.
Негативната природа на лошия нрав и на смъртта, показва на хората къ какво е редно да сестремят през живота и че човек умира от нечовешката и непоносима болка, сякаш маркира пълното отсъствие на божествената милост и благоволение.

ДГ          Гостуващ постинг

Истина е също е, че хората си умират от собствената смърт, ако не се се намеси някой миловиден съжалител над грешните човешки битиета.