Прочетен: 1636 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.07.2014 11:25
Отвънка беше шум
и светеха реклами.
В афиша
пишеше:
"Една човешка драма."
Отвънка беше шум
и конника на Крум
се потеше
от стискане
в дланта ми.
И стана тъмно.
В белия квадрат
лъва на "Метро"
сънно се прозина.
И изведнъж – шосе,
след туй гора
и в дъното небе –
просторно, синьо.
И на шосето,
точно на завой,
се срещат две луксозни лимузини.
Това е нашия герой
и нашта героиня.
След удара
излиза джентълмен
и взема във ръцете си чилични
като перце примрялото момиче.
Отваря си очите –
те горят,
премрежват се
и гледат небосвода,
Да видиш ти какво момиче, брат –
като жребица от разплодник!...
В дърветата –
разбира се, славей.
Ръми над тях спокойно синината.
Примамлива и мека зеленей
оттатък шанците
тревата.
Един размазан Джон
целува страстно Грета.
По устните му –
сладостна лига...
С т и г а !
Къде е тъка нашата съдба?
Къде е драмата?
Къде съм аз? Кажете!
В гърдите ни опрян е за стрелба
на времето барутно пистолета.
Та можем ли да любим
и скърбим
с наивната ви лековерност?
Гърдите ни са пълни с дим,
а дробовете ни – с каверни.
Така ли срещаме на път
любимите си
с лимузини? –
Изгрява любовта ни
в труд –
сред дим,
сред сажди
и машини.
И после... Сивия живот,
борба за хлеб,
мечти неясни;
и вечер – тесното легло,
в което неусетно гаснем...
Това е то.
Това е драмата.
Станалото –
е измама.
Стихотворението е пълна и недвусмислена критика на неестествения и илюзорен свят, който представя киното. Поезията на автора е модерна и съвременна, независимо от факта, че е написана преди цели 65 години.
След гледане на най-новия филм от афиша, поетът с възмущение изразява противоречието между блудкавото съдържание на филма и неговото заглавие. Животът на безгрижие и забавление на богаташа е съпоставен с реалния и повсеместен, тежък трудов живот на работника. Блудкавата история за влюбеност след автомобилна катастрофа съвсем не отразява реалната битийност на любовта. Авторът оценява захаросаната и безвкусна сцена между мъжа и жената с цинични рими като "лига - стига" и сравнението за момичето като жребица от разплодник.
Сега когато цялото ни общество и огромна част от младежта живее в условията на консуматорското общество е видна огромната социална и обществена съвест на поета, който от преди 65 години не приема да бъде в плен на едно лицемерно, лъжливо и лакирано, буквално лустрирано общество. В действителност филмът от афишите има два възможни пътя за възприемане от публиката - да бъде харесан или да бъде отхвърлен. Поетът приема да отвърли модното, лакираното, буквално цинично ежедневие на богатите хора, возещи се в лимузини. Той не се приема като органична част от тази прослойка на обществото и най-важното - той отхвърля да бленува за мечтите, които имат богатите хора, защото не това е част от неговия живот, не това е той самия.
Наличието на такава социална поезия на автора Никола Вапцаров е истинско щастие за социалния живот на България, тъй като поета с участта на пророк говори за пълното отхвърляне на лъжливите идеали на буржоазното общество и дори крититкува съвременната действителност на днешна България.
Днес същатата тази компания на Метро Голдуин Мейер, за която става дума и в произведението на Вапцаров продължава да излъчва подобни филми и да лъже съвременните хора вярвайки в идеалите и мечтите на едно богато общество. Но Вапцаров категорично се отвращава от безкрупулността и нереалността на човешкото забогатяване, отричайки също и формите на човешка експлоатация, на чиято основа то съществува.
Какво казва поета на съвременната младеж, която е на гребената на днешната модерност и посещава молове, в които продължваата да се прожективат филми на "Метро". Той казва стига на престорено-захаросаните целувки от големия екран, които са далеч от истинските и стойностни чуства, нетърпящи публична парадност. Авторът недоумява къде в този филм става дума за човешка драма, след като тази драма е измама. Вапцаров критикува всеки харесал този тип и начин на живот, критикува всеки, който харесва подобно кино и всички младежи, които мечтаят по скъпия и фалшив живот. На тях творецът казва стига, защото всичко това е измама.
Автор: Д. Георгиев
Тагове: